159356 (737555), страница 2

Просмтор этого файла доступен только зарегистрированным пользователям. Но у нас супер быстрая регистрация: достаточно только электронной почты!

Текст из файла (страница 2)

Моята философия на Баланс. Нашият свят зависи от това физически, психически и духовно. Този принцип, макар че лесно да се пренебрегват, е в основата на моята лична философия. Без баланс не съществува хармония, няма конфликт и няма растеж. Всички продуктивни резултат на това, всяко постижение, всякакво алкохолно съдържание е безполезна без него. Балансът в моя свят се постига чрез тези фундаментални вярвания: Бог съществува, и все пак злото съществува; цялото човечество се имат свободна воля и всички тези вярвания да допринесе за развитието на смисъла на живота. Всички тези вярвания са компоненти на всяка друга страна, един взаимозависим връзка, която създава личната ми философия. Всяка стойност участие в последната ми убеждение е измерена и балансирани за точна сума, оставяйки крайният резултат на хармония, сигурност, убеждения и вяра. I. Бог съществува От всички въпроси, които стоят пред човека, въпросът за съществуването на Бог е най-важно. Това важи не само за спасение на човека, но и заради начина, по който това ще окаже влияние върху всички други вярвания. А вярата в Бог ще действа като поляризиращи фактор в живота на някого, който засяга начина, по който те мислят и причина за почти нищо. Ако човек не вярва в Бог, това също ще доведе до голяма промяна в начина на живот се възприема. Промяната убеждение, че това води до едно лице се илюстрира най-добре с предложение Имануел Кант, че определени условия се променят нашата способност да възприемаме нещата. Postulation Кант е описан от Jostein Gaarder, който пише, че "има определени условия, регулиращи дейността на ума, които влияят върху начина, по който сме свидетели на света" (стр. 326). Въпреки, че това обяснение на Кант имаше предвид колко време и пространство влияние на способността ни да разсъждават, това ще разшири също така до вярата в Бога. А вярата в Бога влияния всички сфери на живота на дадено лице, особено на целта и намерението на живота ни какво да кажа, или би трябвало да означава. Въпросът за съществуването на Бог е бил обсъждан в философия до голяма дължина. E.K. Даниел състави списък на всички общи философски аргументи за съществуването на Бог в есето си "А отбраната на теизма", състоящ се от онтологичното аргумент, първи Причина аргумент, аргумент за извънредни ситуации, Дизайнът аргумент, моралните доводи Аргумент от религиозен опит, както и природният закон аргумент (стр. 260). Тези аргументи са познати на всички основни студент по философия, наред с критиките, които са били повдигнати от философи като Ърнест Нагел в есето си "случаят Atheism" (стр. 274-283). Тези аргументи са достигнали почти виртуален задънена улица, тъй като изглежда, че както много рационално доказателство срещу съществуването на Бог, тъй като има страст да вярват в Бог. K.D. Елис посочва това, като каза "Те могат да предложат някои подкрепа за достоверността на вярата в Бог, но те не са достатъчно силни достатъчно, за да ни принудят одобрение до заключението, че Бог съществува" (стр. 297). Тази разлика от гледна точка на резултатите в теизъм, атеизъм и агностицизъм. Един от рационални причини, които аз предлагам като доказателство за съществуването на Бог е точно, защото от задънената улица на този дебат. Като се има предвид това, че дедуктивната аргумент / тезата, че аз поставям за съществуването на Бог е: Ако Бог съществува, той иска хората да вярват в Него чрез вяра (Ако А, то Б). За вярата, че съществува там не трябва да се неопровержими доказателства за съществуването на Бог (ако Б, после C). Следователно, Бог съществува, защото няма неопровержими доказателства за съществуването на Бог (ако, след това С). Разумно е да се определят условията на този аргумент. Определението ми за "Бог" е точно така, както Елис определени: "едно същество, което е (смята се) всемогъщ, всезнаещ, omnibenevolent, съвършен, безкраен, вечен, свръхестественото, и по този начин съвършен до естествения вселена ... богът на традиционните теизъм "(стр. 296). Моята цел на Бог е, че той е същество с истинска личност, характер и разузнаване черти, че експоненциално надмине този на човешките същества. Трудно е да се определи точно Бог, тъй като условията, които ние използваме за да опише Него включва идейни, че е далеч отвъд способността ни да си представим. Този Бог ще бъде най-отдалечената реализация на всеки положителна черта, че ние притежаваме, включително аспект на справедливостта. Това понятие за справедливост, което ние като хора обожават, но рядко се придържат към, ще представлява Бог на баланс, равенство и доброжелателност. С съществува, искам да кажа, че Бог е жив, с пълна сила и способност. Аз вяра определи като "застрахованите очакване на нещата се надяваме," подобно на определението, че се намира в библейския текст. Чрез посочване на "неопровержими доказателства" Искам да кажа, че един рационален аргумент или физическо проявление, че ще или може да се случи, че ще окажат цялото човечество, независимо от индивидуалното ниво на скептицизъм, че Бог наистина съществува. Да се анализира тази теза, нека да започнем с въпроса за необходимостта от вярата. Има ли Бог наистина се нуждаете от вяра в Него, за да може човек да се счита за истински слуга? Единственият начин, че това може да се отговори, е чрез писаното слово на Бог, Библията. В Библията е писано в Йоан 3:16: "Защото Бог толкова възлюби света, много, че даде Своя Единороден Син-родих, така че всеки упражняване на вяра в Него, не може да бъде унищожен, но да има вечен живот" (стр. 1330). Исус също така заяви, че това е вярата, че ще се определи дали един човек ще споделя в награди на Бог за задгробния живот на Йоан 11:25, като казва: "Аз съм възкресението и живота. Той, която упражнява вярата в Мене, ако и да умре, ще влезе в живота, и всеки, който е на живот и упражнения вяра в мен никога няма да умре на всички "(стр. 1345). Ефесяни 4:5 говори за "един Господ, една вяра, едно кръщение" (стр. 1460) допълнително показва, че вярата е съществена част да бъде слуга на Бога. В писанието по писание, това е ясно, че вярата в действителност е от съществено значение, ако не е един от най-важните фактори при почитането Бог. Следващата стъпка е да се анализира как ще се отрази доказателство вяра. Ако има неоспорими доказателства, че Бог съществува, ще има ли, че не вярват в него? Аз не мога да си представя един рационалния ум, че би активно да се съпротивляват Бог (макар и отчитането на разнообразието на човечеството, може да има няколко), но не по-рационално мислене човек би имал избор освен да признае, че Бог съществува, както и да се посветят на Неговото поклонение. Всъщност, цялата причина, че има разделение в философски кръгове между theist, агностик и атеист се дължи на естеството на доказано съществуването на Бог. Елис бази целия си решение да бъде агностик, защото "не е добра причина за всеки, който да смята, че съществуването на Бог" (стр. 297). Бъртранд Ръсел описва понятието за Бог като "концепция, получени от древните Източна despotisms ... концепция доста недостойни за свободни хора" (стр. 294). Като рационално, човешкото мислене, няма да промени концепцията си, ако не са неопровержими доказателства? Разбира се, както всички рационални хора са склонни да приемат нови идеи, когато доказано тях. Тогава какво става на вярата? Просто казано, че няма да има вяра. Няма да има предизвикателство и не се възползват от вярва в Бог. Уверете се въпросът за съществуването на Бог в отговор, и цялото естеството на връзката на всеки човек и убеждения по отношение на Бог да бъде променен. Това би било неприемливо за Бог. Изцяло мощен, всемогъщ Бог, че не предвиждат да бъдат изпълнени с връзката построен върху явните доказателства като тази. Това е търсене на Бога, за желанието да заемат да обявят вяра на Бога, любовта на Бога и вярата в Бог, че създава специална връзка, че са в "Божията благодат." Очевидно е, че за този вид специални отношения да се появят , там не трябва да е неоспорим рационално доказателство за съществуването на Бог-самия акт на разпит, и отговора на този въпрос от всяко лице, което се създава специален характер на връзката с Бога. Не мога да визуализира отговор на критиците на този аргумент. Може да се каже, че това е "кръгла" форма на мотивите, тъй като наближава този аргумент от друг път показва, че ако не са доказателство за Бога, че Той не съществува. Тя може да изглежда ирационално, но аз ще се съглася с това твърдение. Ако има доказателство за Бог, Бог, че ние вярваме в (както е определено по-горе) не биха съществували. Бог, че се проявява качества на тази дефиниция не би искал да има автомати като индивиди. Бог на нашата дефиниция по-горе ще искат специална връзка, която се основава на повече от рационално приемане на неговото съществуване. Ако има наистина са неопровержими истини на съществуването на Бог, тогава Бог, че е съществувал, не би било да бъде Бог, че имаме представял, се поклониха и дори недостатъчно определени като сега. Ето защо, аз вярвам, че тезата: Бог съществува. II. Спомни си, че злото съществува Бог, ние сме определили е същество, посветена на най-високите стандарти на баланс, това ще изисква да приемем, че ако съществува добро и зло трябва да съществуват прекалено. Независимо дали говорим за морални или физически зло, те трябва да съществуват и за добро да съществува като добре. Идеята за "хармонията на противоположностите" не е изключително и само за Бога на традиционните теизъм. Американци отдавна вярват, че за добро, че съществува, че злото трябва също така, както са представени от Златната среда въпрос (Bruchac, стр. 59). Ориенталския религия даоизъм говори на китайски алхимически символ на Ин и Ян, и как трябва да съществуват противоположности като за взаимозависимост или да съществуват на всички (Eshleman, стр. 276). Погледни света около нас, защото всеки атрибут или качество, там е ясно обратното. Дали ден / нощ, нагоре / надолу, отвътре / отвън или добро / зло, винаги има положително или отрицателно колега. Това е вярно, дори и в света на физиката, като например в отрицателните и положителните от електрони. Има причина за полярност в нашия свят, защото много прилича на даоист убеждения, тази "хармония на противоположности" трябва да съществува във всички ситуации на нашия свят. Това стои вярно, когато се обмисля как вярата в съществуването на Бог засяга нашите възможности за съчетаване на нашата визия за него като всемогъщ, когато злото съществува. Нека да започнем, като се потърси в един прост пример, как функционират като родители. Разбира се, ние сме в състояние да защитим децата си от никаква вреда на всички, ако сме готови да поемат големи дължини да го направят. Това дете може в действителност да живеят в защитен "балон", целящи да се забранят всички кълнове или инфекция от достигането на детето. Ние може да наложи строги цензура на всяка четене или писане материали, за да се увери, че никога не е дете печалби знанието, че злото съществува. Може да се уверите, че детето не е връстници, да се предотврати всяко обучение на злото или нещо негативно на всички. Това дете ще живее в контролирана среда, която ще се избави от всяко бедствие, всяка авария, както и всякаква възможност за нараняване. Да, ние сме в състояние да изградят "дете", че никога не би имало понятие или опит на злото, но ще го направим? Напротив, човек, който лекувани дете, като това ще бъде разглеждано като насилника, а не един любящ родител. Един любящ родител осъзнава, че злото е вероятност, че всички деца в крайна сметка ще опита. Вместо да се опитва да променя околната среда, за премахване на това зло от техните хванете, ние втълпявам морал и характер, че това ще помогне на развиващите се лице, за да оцелее, и в действителност, победата над злото. Не би Бог, нашия баща, но действа по съответния начин в още по-висш ниво? Да, Бог може да премахнете всички злото от света. Но като Бог на баланса, който той е, осъзнавайки, че "хармония на противоположности" е необходимо за постигане на проекта, и ни позволява да опита всички тези неща са една вродена част от него. Критиците на тази позиция да цитираме много аргументи срещу това, но аз ще отговори на всички позициите си с едно твърдение: както е описано по-горе, можем да премахнете евентуално (почти) всяко зло от живота на детето, но ние ще тълкува, че по-тежко погрешно прави ... защо да очакваме това от Бога? III. Въпросът за свободната воля за съществуването на Бог е огромен решаващо влияние върху вярата на човечеството и на въпроса за свободната воля. Възможността да се избере, дали ако изборът е правилно и кое не е славно свобода, че нашият Бог ни дава, и стои като показател за това, което Бог характер е наистина харесва. Като един всемогъщ същество, това би търсенето, че каквото и положителни качества сме човешки същества притежават експоненциално ще бъде реализирана в един всемогъщ същество. Дори и с нашите намалява качествата на приемане, любов към другите хора и самоуважение, можем да научим от себе си за качествата на Бога. В човешките отношения, когато едната страна е в състояние да упражнява пълен контрол над ситуацията, за да принудят чрез лице или умствено или физически методи да се наведе към волята на контролиращата страна, как да определят тези взаимоотношения? Ние определи, че това е "нездравословни" отношения. Всяко лице, което желае "здравословна" връзка не желае компанията на човек, който ще се съгласявам с всичко, което искаме. По-скоро хора, които са контролирани от такива взаимоотношения се гледа като жалка. David G. Myers пише за ключ към удовлетворение и трайни отношения: собствен капитал. "Когато капитал е налице, когато и двамата партньори свободно давате и получавате, когато те споделят за вземане на решения ... това е в основата на всеки вид любов, здрава връзка. Това е вярно за любовниците си, за родител и дете, както и близки приятели "(стр. 585). Ако това е тип отношения, които ние се опитваме да постигнем с всяка друга страна, не би ни Бог, който превъзхожда по никакъв намек за положително качество, което ние притежаваме, искат същите? Да, като всемогъщ, Бог ще имат възможността да направи всички хора избират само от правилния път. Въпреки това, както по-рано, Бог е същество на баланс. Това би било в противоречие с природата му да се създаде само едната страна на уравнението. Да наистина свободен опит хората ще трябва да могат да избират както право, така както е неправилно, защото само когато "хармония на противоположности" е налице, можем да се обърне към връзката с Бога. Критиците като Робърт Blatchford да заявяват, че няма такова нещо като свободна воля. Blatchford твърди, че ще ни е всичко друго, но свободен, се управлява от нашия опит и как са били повдигнати (стр. 112). Бих казал, че въз основа на разбирането на Бога като същество, което въплъщава справедливостта, че ще несправедливо да се регулира избор на дадено лице да бъде резултат от живота им опит. Поради наличието на морално и физически злото, нашият избор може да бъде обвързана с оглед на обстоятелствата, които могат да сполети всички ни. Без възможността да въстанат срещу собствената ни възпитание и опит, ние никога не би наистина вкус "свободна воля", но само кулминацията на собствения ни опит. Това също така ще работи срещу възможността за връзка с Бога в много случаи. Ако свободната воля не съществува, някой, който е израснал в среда, която се противопоставя на връзката с Бога би най-несправедливо неравностойно положение. Само с един вид мека детерминизъм, където нашата околна среда може да ни влияят, и все пак ние сме в състояние да избере различен, ако желае, може такъв човек да може да имаме връзка с Бога. Така че, вярата в съществуването на Бог ще имат огромно влияние върху възприятието ни за свободна воля. В баланса, който е непокътнат през целия ни съществуване се отнася и за нашата способност да въздейства върху свободната воля. IV. Смисълът на живота Смисълът на живота е кулминацията на тези неща. С вяра в съществуването на Бог, това разширява отговорността да отразяват качествата си, му характер, както и високата си оценка за баланс. Нашата вяра в Бога, ще има голямо влияние върху смисъла на живота. Толстой реализира това, когато той пише "Аз бях неизбежно подтикнати да признаят, че всички живи човечеството има някои други ирационални знания, вяра, които направиха възможно да се живее" (стр. 396). Той заключава, че тя е тази реализация "е самият живот, и че значението на този живот е истина, и аз го е приел." Това наистина е предизвикателство. Като самостоятелно видове наясно, че ние сме, ние трябва да приемем, че вярата в Бог ще заменят нашите собствени егоистични желания. Напротив, ние ще плесен нашите цели за сметка на нашата вяра в Бога, и се позволи на тази комбинация от мотиви за насочване на нашето съзнание и посока през целия живот. Критиците ще отговаря, че това би било равнозначно на безсмислено съществуване, просто живот да се моля Бог и нищо повече. Отново бих предизвикателство критици, защото те не приемат балансирана представа за това как вярата в Бога, да се възползват положително смисъла на живота. Курт Байер описва един theist смисъла на живота като "себе си да подаде оставка весело да говоря с много, да се изпълни с благоговение и почит по отношение на всичко, което се случва, да искате да падне върху нечии колене и да се поклонят и да хвалят Господа" (P . 380). Това не представлява балансиран оглед на живот, който се влияе от вярата в Бога. А Бог, че имаме описани тук, на баланс и справедливост, няма да даде живота човек и след това да ги очаквате да не живеят, освен чрез безсмислено изпълнява религиозни практики.

Характеристики

Список файлов реферата