158947 (737321), страница 2

Просмтор этого файла доступен только зарегистрированным пользователям. Но у нас супер быстрая регистрация: достаточно только электронной почты!

Текст из файла (страница 2)

Въпреки че не знам какво е това да кажа, те звучат философски. пример той даде е млад лъв се състои от тъкани и органи, нейната материална причина, а причината е ефективна на неговите родители, които го събрани; официалната причина е му вид, лъв, а окончателният причина е вградения си в стремежа към зрялост. Друг пример той даде материал е причината за статуята е мрамор, от който е изсечен него; ефективното причина е скулптор, а официалната причина е форма на скулптора реализира Хермес, може би и на крайния причина е неговата функция, да бъде едно произведение на изобразителното изкуство. Във всеки път, Аристотел казва, че нещо може да бъде по-добре, когато причините може да се каже в специфични условия, а не в общи линии . Така че е по-информативен да знаете, че скулптор направи статуя, отколкото да се знае, че един артист го прави, а още по-информационен да знаете, че Polycleitus е писана, а не просто, че скулпторът е така. Защото си с вратовръзка на Александър Велики Аристотел пише Политиката като ръководство за управници за това как да управляват държава. В Политика "на Аристотел излага своята идеална форма на управление. Съдържа мисъл провокира дискусии за ролята на човешката природа, в политиката, отношение на личността към държавата, мястото на морала в политиката, теорията на политическата правосъдието, върховенството на закона, анализ и оценка на конституциите, уместността на идеалите на практически политиката, причините и лекарства на политическата промяна и революция, както и значението на морално образовани гражданството. Той подчерта, че идеалният гражданин и владетел трябва да притежават определени добродетели като мъдрост, умереност и смелост. И на работата като цяло повтаря господстващо тема на Аристотел на забавяне.

Политиката е отличен исторически извор, защото от близо вратовръзка Аристотел трябваше да ежедневния дейността на правителството в Атина. Той отразява идеализирани ценности на народа и на влиянието на учител на Аристотел, Платон. Значението на мъдростта и справедливостта и директно паралелно класически гръцки идеология. Аристотел смята, че природата формира политика и необходимостта от града държави (правителството), образуван от природата. Аристотел полага основите на своята политическа теория в политиката с аргумента, че град-държава и политическа правило са естествени. Аргументът започва с исторически внимание на развитието на града-държава изложени на по-прости общности. Първо, индивидуалните човешки същества, комбинирани по двойки, тъй като те не могат да съществуват отделно. мъжки и женски присъедини, за да се възпроизвежда, а капитанът и роби, се събраха за самосъхранение. Капитанът използва своя интелект да се произнесе, а природните роб използва тялото си да се трудят. Второ, домакински стана естествено от тези примитивни общества, които да служат ежедневни нужди. Трето, когато няколко домакинства комбинирани за други нужди село появиха също според природата. И накрая, пълен общност, създадена от няколко села, е град-държава, които могат да достигнат границата на самодостатъчност. Той идва да бъде в името на живота, и съществува в името на добрия живот.. Аристотел гърбовете четири искания за град-държава: Първо, град-държава съществува от природата, защото тя идва да бъдат изложени на по-примитивни асоциации природни и служи като крайната им, защото само тя достига самодостатъчност. Второ, хората са по своята същност политически животни, тъй като природата, който не прави нищо напразно, ги е оборудван с реч, която им дава възможност да общуват морални понятия като справедливост, които са формиращ на домакинството и град-държава. Трето, град-държава е естествено преди физическите лица, тъй като хората не могат да изпълняват своите естествени функции, с изключение на град-държава, тъй като те не са самостоятелни. Въпреки това, тези три твърдения са непосредствено от Четвърто: град-държава е плод на човешкия интелект. Ето защо, всеки има естествен порив за такова [политически] общност, но лицето, което създава за пръв път [то] е причина за много големи предимства. Тази голяма полза могат да бъдат законите на града-държава. Аристотел подчертава, че правната система остава да ги спасява от собствените си диващина. Интересно е да се види, че цел на Аристотел на природата надхвърлят по негово мнение на човешкия характер и това, което хората трябва да бъде. В етика на Аристотел, той посочва, популярната представа за това какво щастие беше (и може би все още е). чест, удоволствие и богатство са неща, които той смята за гръцки народ иска да бъде щастлив. Той заяви, че често е повърхностно, защото целта на всеки един момент може да се вземе далеч от нас. Удоволствие е приятно, но е по-високо качество от животно на хората, и богатство е само средство за постигане на един по-добър. Аристотел учи умереност; извършването на горните три пороци е наред, но не всички го превръщат в цел обширно. За разлика от трите неща, които той предупреди за разходите на живота си, имаше около четири неща, които трябва да се усети след сърце иска. Аристотел смятат, че всеки трябва да притежава тези качества, а те са от съществено значение за добър владетел. мъдрост, смелост, умереност и справедливост са четирите добродетели, че Аристотел проведе толкова високо. Усети, че само чрез тези четири качества, може да доведе едно лице или държава, към истинското щастие. добродетели на Аристотел, успоредно с това мислене на други класически гърци. Една от очевидните причини за това е, че учител-ученик обвързани облигации много философи. Големият учи Платон, Сократ, както и на Разбира Платон е бил учител на Аристотел. Въпреки, че влиянието на учителя е много силен, студентите също трябва да докажат, че могат да мислят самостоятелно и делата им имат различен вкус за тях. Платон каза, че просто е мъдър човек, умерен и смел и само на държавата е управлявана от мъдрост. справедлива държава на Платон-показва смелост и сила над умереност над невъздържаност. "Сократ", друга от най-известните класически гърци, умря за неговите възгледи на мъдростта и справедливостта. Сократ използва логика, за да кажа себе си и своите колеги, че той трябва да умре заради избягване на лицемерието. цял живот "Сократ" той проповядва, че законите на държавата трябва да се проведе върховен на правосъдието да вземе надмощие. Състоянието му, осъдени на смърт, и за избягване на смърт ще е да противоречат законите на държавата. В процеса той ще се противоречие, което той е живял. Много хора оприличи Сократ до досадник, не спира да жужи в лицето на държавата, за да гарантира, че те са били само на това нещо. Аристотел е знаел и значението на правосъдието, но той подхожда малко по-различно. правосъдието, трети морално силата на Аристотел, се състои от два основни аспекта. Първото е, че законите направени само гражданите, държавата трябва да се стремят да направят хората акт морално и добра. Вторият аспект на Аристотел на правосъдието е, че хората трябва да се възлагат справедливо, или в пропорционално на това, което са направили или извършва. Колкото по-високи качества на честта или по-висока е по-лошо престъпление наказанието. В Политика "на Аристотел определя своята идеална структура на семейството. Неговата структура значително отражение на ценностите на хората в старият доминирана от традицията. Вярата на време е, че бащата на царя беше основно на неговия дом, Аристотел не се различават много от това. Бащата е върховен орган и е контрол над жена си. Той се признае, че съществува реципрочност между двете, но той смята, че е налице постоянен основния неравенство. Съпругата трябва да остане изключи една и я показват смелост (морална сила) чрез нея послушание и славата си чрез мълчание. Бащата също правила над децата си с Върховния орган. Само чрез смъртта си е негов орган отстранени. Аристотел също са включени в роби, като част от семейството, но той отличава от практиките на време, това, което той счита за приемлив роб. Статуквото е отстраняването на органи от силна завладели страни за целите на ръчния труд. Усети, че робството чрез завоевание е неприемливо. Робство той смята за приемливо е тези, които е необходимо на роба / Master връзката да оцелее. Онези, които са прекалено глупав да се регулират тази връзка е необходимо да се през целия живот . В замяна за ежедневната грижа за природен роби да правите светлина домакински задължения като готвене. Интересно е да се отбележи, че в завещанието си Аристотел призова за освобождаването на някои от неговите собствени, придобити роби. Пример за роб / Master връзка, която Аристотел обсъжда може да се види в днешния свят. Понякога един възрастен или болен човек изисква постоянни грижи. Те трябва да имат всичко, което направи за тях, и следователно не могат да се регулират. Друг човек е длъжен да направи лица важни решения и е отговорен за тяхното опазване. В този пример може да се види разликата между идеята на Аристотел, на роби и гърци традиционния възглед, който е подобен на Съединените щати през 1800 г.. Аристотел е брилянтен човек, който преподава умереност в правителството и в живота. Той подчертават значението на моралните добродетели като ключ към щастие и успешно управление. Аристотел смята, че нуждата от управление и власт разработени от своя характер. Преподава в лицей, училище, той основава в Атина, как просто човек трябва да живеят и как държавата трябва да просто правило. Неговите послания на силата и умереност надхвърлят време и все още има голямо влияние върху историята.

Ерин 103 философия 9-ти октомври 1996 г философия Take-Начало Тест I. ПЛАТОН 3) Обяснете на така наречените "Разделени линия". Какво означава различните нива? Как това се прилага за етика? Как това се прилага на знания, възприемане, и / или информираността? Обяснете в дълбочина и детайлност. Платон "Разделени линия" е модел показва не само нивото на познанията, но основно ниво на всичко. Тя е разделена на четири нива и двете страни. В лявата част се състои от начини, ние знаем, са запознати, и възприемат нещата, а от дясната страна се състои от обекти на знания, информираност, и възприятие. В долната половина включва такива неща във физическия свят и горната половина включва такива неща, в духовната и интелектуалната сфера. Най-високата точка във физическия свят е слънце, а най-високата точка в духовния свят е под формата на доброто и красивото, и двата от които по същество са невъзможно да се стигне. Различните нива означава различни неща. На най-ниското ниво, в лявата част се състои от нашето въображение, възприятие, и предположения. В дясната част се състои от сенки и mirages. Следващото ниво нагоре, в ляво, е мястото, където ние вярваме, нещо такова, защото ние го видя. В дясната част на това ниво е мястото, където ще намерите всички физически неща. В горната част на физическата сфера преди да влезе в духовния свят, е слънцето. Следващото ниво е до най-ниското ниво в духовната сфера. Лявата страна на това ниво включва мислене от хипотези, а от дясната страна включва предмети от математиката и науката. Най-високо ниво в модела на Платон съдържа истинското знание и диалектическо мислене в ляво. Обредът съдържа всички форми и идеи. В най-горната точка, формите на доброто и красивото, е крайната цел на човешкото щастие, или eudaimonia. Тези лица, физически форми са най-сигурният реалност, перфектни идеален модел на всичко, което съществува. Тези различни нива се прилагат за знания, възприятие, съзнание, етика и по същия начин. За всяко от тези неща, по-високите се отива в модела, по-високият отива в някое от тези конкретни области. Например, по отношение на различните нива на познание, най-ниското ниво е на дъното и на най-високо ниво е на върха. Ето защо, колкото по-близо един стигне до горната част на модела, повече знания, човек трябва Eskildsen, стр. 2, както и обратното. Същото важи и за други области, както и всички те са свързани помежду си. Използване на знания в друг пример, на по-високо ниво на знания един стигне до по-високи нечии етични стандарти, както добре. Защото на тези отношения, Платон "Разделени линия" се отнася за всички сфери на живота. II. Аристотел 1) даде пълно обяснение на Аристотел подход към етика. Каква е целта на етичните живот? Какъв вид на душата е в състояние на осъществяване на добър живот? Как да отидем за осъществяване на тази цел? Какви са възможните решения начин на живот ние може да доведе? Има ли на тези благоприятни за водещ на добър живот? Целта на етичните живот, според Аристотел, е добро. Всички човешка дейност е насочена към тази добра, най-високият от които е Eudaimonia. Има два вида за добро, присъща и инструментал. Intrinsic стоки са тези, които са добри сами по себе си. Единственото нещо, което е напълно присъща е щастието, или Eudaimonia. Инструментал стоки са тези, които са добри само защото те се използват за друго нещо или цел. Парите са най-очевидните инструментал добър, тъй като тя се използва за получаване на други стоки. Всяко лице, с добродетелна душа е в състояние на осъществяване на добър живот. Човек трябва да живее с моралните и интелектуални добродетели, високи постижения и високи стандарти за изпълнението на тази цел. Има три начина на живот може да доведе едно: на вулгарен, политическите, или съзерцание. В вулгарен начин на живот се основава на неотложен удовлетворение. Стоките са просто една удоволствия ползва веднага и временно. Този начин на живот е гарантирана да се провали в търсенето на Eudaimonia. Политическият живот в един, в който щастието се определя от чест постигнати. Има два вида отличие може да се получи в политическия живот, реалната и фалшив. Bogus отличие са просто да получат статут в обществото и може да се купи, но реално отличие са награди за добрините и помагат на другите. Докато политиката се е изучаването на доброто, човек може лесно позор себе си и да станат ostracized от общността.

Библиография

1. McKeon, Richard. Introduction To Aristotle. New York: (Random House Inc, 1992) Jones, W. T. The Classical Mind. New York: (Harcourt Brace Jovanovich College Publishers, 1980)

Характеристики

Список файлов реферата